ЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ
   Безсмъртни са легендите за безстрашни юнаци и приказни герой свързани с едни от най-красивите природни кътчета в Балкана.
    Както планината със своите могъщи върхове и усойни долини е закриляла тези, които са се борили против несправедливостите и тиранията, така и Крали Марко със своята сила е една легенда разказвана от поколение на поколения като символ на това могъщество.

Връх Марагидик – Хубавата Мара – е един от най-красивите върхове в Средна Стара планина. Той остава встрани от централното било, но е висок (1889 м.) и видим от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето.

Най-красивата легенда, която и днес калоферци с любов разказват е свързана с основателят на града в началото на ХVI век, прочутият Калифер войвода.

Крали Марко живял в местността Поленици (огромна терасовидна поляна в подножието на Дюс чал), а сестра му Мара – на връх Марагидик.

Крали Марко живял на Юмрукчал, а сестра му Мара – на Марагидик.

Крали Марко пазел Троянския проход, а сестра му пазела прохода при върха, наречен на нейно име – Мара Гидия. Тя сънувала лош сън и повикала брат си да му го съобщи.

Крали Марко живеел на Юмрукчал. Над Юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчал и Дюсчал, разказва друга легенда. Орал и сял жито на тях.

Крали Марко мелел зърното си на вятърна мелница на връх Чучул. Останките й са там и досега твърдят овчарите.

Крали Марко обичал да седи на острия като конус горист връх Чучул, който използвал като наблюдателница. От него той се обаждал често на сестра си Мара, а силният му глас ехтял като гръмотевица. Веднъж на Маркови трапези той очаквал сестра си да му дойде на гости, но понеже тя закъсняла, се изкачил на Чучул и отправил далечен взор да я търси.

Крали Марко се отказал от битките си с турците, след като те започнали да воюват срещу българите с огнестрелно оръжие, което той не познавал дотогава и било по-силно от тежкия му боздуган.

Името на резервата “Царичина” е свързано с чудната легенда за царската дъщеря Тамара, излекувана от коварна болест с магията на огнено червеното омайниче, което рибарчани и до днес наричат “царичина”.