ПЕЩЕРИ
   Карстът обхваща малка част от защитената територия, но там са образувани много и дълбоки пещери и пропасти.
    Забележителен със своите бездни е резерват “Стенето”. Тук се намират и Райчова дупка – най-дълбоката пропастна пещера в България с 377 м. денивелация и обща дължина на галериите 3333 м. и Куманица – най-дългата водна пещера в Централен Балкан с 1656 м. проучена дължина и средногодишен дебит на подземната река 600 литра в секунда.
   Пещерите на каньоните и скалните масиви се обитават от шест вида световно застрашени прилепи, множество петрофилни видове птици, редки и красиви растения.

Пропастната пещера Птича дупка се намира в източния дял на Троянския Балкан и може да се нарече “перлата” сред троянските пещери, поради изключителната си красота.

Пещерата Хан Маара (къща-пещера) е най-голямата пещера в Калоферската част на Централен Балкан.

Пещерата се намира в местността Мазето в Троянския Балкан, западно от Троянския проход, на надморската височина 1350 м. Дължината й е 367 м, а денивелацията – 11 м.

Уникалният скален мост Крали Маркова дупка представлява по своята същност пещера в последния стадий от развитието си, когато по-голямата част от варовиковите й стени са се “разтворили” под действието на водата и изветрянето и така тя се е превърнала в проходна пещера или скален мост.

Пещерата Куманица се намира в източния дял на Троянския Балкан в резерват Стенето - на левия географски бряг на река Куманица, в най-тясната и живописна част на каньона, над красивия водопад Големия Казан.

Пропастната пещера Райчова дупка се намира в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, по горното течение на Малък Чаушов дол, като надморската височина на входа й е 1400 м.

Тръгвайки от хижа Рай на север от билото на Купените в подножието на скални откоси се вижда долината на Голяма Бъзовица. Рогачевата пещера е високо над дола, на 1700 м надморска височина.

Пещерата се намира на 7 км от село Христо Даново в Юлен дере. Входът й е с размери 1,2 х 1 м и от него целогодишно излиза поток, който се стича по склона и се влива в рекичката, течаща по дерето.

Пещерата се намира югоизточно от хижа Плевен, в северния склон на масива на връх Ботев. Първото проучване и картиране на Водните дупки е през 1961 г. През 1982 г. тя е детайлно изследвана и картирана от пещерен клуб Студенец (Плевен).

Истински бисер сред пещерите е Рушовата пещера в село Глогово. Проучена е от специална група пещерняци през 1951 година.