ДИВИТЕ ЖИВОТНИ
    Разнообразният климат и релеф на Централен Балкан осигуряват значително многообразие от местообитания. Това превръща Парка в съкровищница на животинския свят.
   В Централен Балкан се опазват 21 световно застрашени вида гръбначни животни. Те, заедно с останалите консервационно значими гръбначни животни, са общо 80.
   От безгръбначните животни в Парка живеят 19 световно застрашени вида. С висока консервационна значимост са: бръмбар гъсеничар, аполонова пеперуда, българска еребия, родопска сенница, лилава върбова пеперуда, седефка.
   В Парка се срещат 59 вида бозайници (66% от видовете в България), 14 вида влечуги (40% от срещаните в страната), 123 вида гнездящи птици (45% от видовете в страната), 8 вида земноводни (50% от тези в страната).
    Тук са установени и 70% от безгръбначните животни, срещани в България - 2387 вида и подвида, обхващащи 261 редки вида, 168 ендемита, 108 реликта, 36 вида, включени в световни и европейски списъци на застрашени видове и 10 вида, защитени в България.
   Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.

Балканската пъстърва (Salmo trutta fario) е типична студеноводна риба. Местообитание – бързо течащи бистри води, наситени с кислород. Размножава се от края на септември до началото на декември при температура 6 – 8o С. В този период се движи нагоре, срещу течението на реката. Периодът на развитие на хайвера е продължителен и подлежи на значителни изменения в зависимост от температурата на водата. Храната на младите се състои от ларви на насекоми – еднодневки, ручейници, а при възрастните като част от нея са и дребните рибки. Популацията на балканската пъстърва в парка е от национално значение.

Жабата дървесница е сред най-големите кокетки. Суетата и е толкова развита, че мени окраската си според средата, в която попада. Зелена на зелен фон, тя добавя по някоя и друга допълнителна шарка, когато се появят жълтеникави отблясъци и слънчеви зайчета. Има и специална зимна окраска, когато се крие в нападалата шума. И тогава трудно се открива сред кафеникавите листа и сивотата на околната пръст.
С вендузите по пръстите на краката се закрепва по кората на широколистните дървета и храсти. Храни се с нощно активни насекоми.
Обитава почти цялата страна – от Черноморското крайбрежие и Дунавската равнина до смесените гори и поляни в среднопланинския пояс.
В размножителния период мъжките са много интересни – те мощно надуват гуши, пеейки в унес и могат да бъдат чути до 2 км разстояние. Това е особено характерно за ранните пролетни месеци. Тогава те дотолкова са обхванати от желанията си, че дори забравят за привързаността си към дървесната кора или стъблата на тревистите растения и навлизат във водата. Женските снасят до 1 000 яйца, разположени в няколко купчинки.
Световно застрашен вид. Защитен вид – Закон за биологичното разнообразие.

Нарича се така, защото ражда малките си, а не ги излюпва от яйца. Въпреки че има много широко разпространение, у нас се среща главно във високите планини. Затова старопланинския му ареал е разпокъсан. Той предпочита влажни и мочурливи планински ливади и е откриван дори на 2900 м в Рила! Понякога се среща по поляни в иглолистни гори и по скалисти склонове. Храни се главно с паякообразни и насекоми. На цвят е кафеникав, с една непрекъсната тъмна ивица по гърба. При опасност се крие в тревните туфи, а често – и в потоци и локви, може да плува, лази по дъното и се скрива в тинята или подмолите.
У нас живородният гущер е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но не се смята за застрашен – основните му местообитания попадат в границите на защитени територии.

Белоопашатият мишелов има светлоръждивото тяло и ярки бледокремави опашка и глава. Срещат се и по-тъмнокафявите екземпляри, но и те запазват ръждивината по главата си и просветлената долна половина на крилете.

Това е един от най-внушителните дневни грабливи видове, с размах на крилата до 205 см. Той е втори по големина между орлите. Отличава се по светлата глава и ярките бели рамене.

Скалният орел е най-едрият орел, срещащ се в Стара планина, с размах на крилата до 225 см. При възрастните главата и задната част на шията са жълтеникави със златист оттенък, перата са заострени, копиевидни и приличат на грива. Останалото оперение е тъмнокафяво, с широка и неясна черна ивица на върха на опашката, която при полет е по-широка от тази на царския орел. Младите до 3-4 години с тъмнокафява окраска, с бяла основа на маховите пера.
Обитава разнообразни скални райони в близост до откритите пространства. Гнезди по скали и рядко по дървета. При ловуване често пикира. Характерно за него е, че разчупва костенурки като ги пуска отвисоко върху скалите. Храни се с гризачи, като основната му плячка в района на парка е лалугера.
Защитен вид – Закон за биологичното разнообразие.

На големина е колкото пъдпъдък. Възрастните са ръждивокафяви с черни петна и сивосини вежди. Гърлото им е белезникаво, а гушата и гърдите също са сивосини. По слабините има многобройни, ръждивокафяви, напречни ивици. Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност.
Издава рязък звук “креррп-креррп” през размножителния си период. Образува гнездови двойки, но само женската поема грижата за малките – покрити с черен пух. Годишно отглеждат две поколения. Храни се с разнообразна храна – насекоми и техните ларви, охлювчета, червеи и семена.
Ливадният дърдавец е прелетен вид – долита през април и отлита през септември. Прелетът извършва поединично, нощем, а през деня се крие в тревата. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар. Защитен вид - Закон за биологичното разнообразие.

Той е истински “Голиат” сред совите.В много европейски страни видът е на изчезване. В България бухалът е защитен вид.

Тя е най-дребната ни кукумявка – теглото и достига едва 75 гр., при по-едрите женски.

У нас обитава подвида южен белогърб кълвач. Той е “среден на ръст” – достига 25 см. Размахът на крилата му е 39 см. При този вид има ясно изразен полов и възрастов диморфизъм.