Национален Парк Централен Балкан

ЗА ТЕТЕВЕНСКИЯ РАЙОН

Тетевенският район е разположен в Ловешка област и обхваща централната северна част на величествената Стара планина, долината на река Вит, заобиколена от красивите върхове - Петрахиля, Червен, Трескавец, Острич и други. Районът, съхранил уникално природно богатство, се простира от Златишко-Тетевенска планина, на изток от Златишкия проход до ниския Рибаришки проход. Общината граничи с 10 общини от Ловешка, Софийска и Пловдивска област.Територията на общината е 696 975 дка или около 697 кв.км.
Районът се простира от Златишко-Тетевенска планина, на изток от Златишкия проход до ниския Рибаришки проход. Надморската височина на Тетевенския район варира от 340 до 2100 м, а в гр. Тетевен е 415 м. Релефът е планински и полупланински. Билните части на планината са голи, южните склонове са предимно полегати и залесени с широколистни гори, северните склонове във високата си част са силно ерозирани, а в средната – полегати и добре залесени с хубави букови гори. Регионът е богат на исторически и природни забележителности и предлага множество живописни туристически маршрути и пътеки и отлични възможности за почивка и туризъм през всеки годишен сезон.
Любителите на природата могат да открият своите приключения, отмора и наслада в Национален парк Централен Балкан, където попадат част от землищата на Общината. Паркът - една от най-ценните защитени територии в Европа и неговите два природни резервата “Боатин” и ”Царичина”, изкушават посетителите с невероятни преживявания по добре маркираните маршрути сред дивата планина.
В климатично отношение районът е разположен в Предбалканския климатичен район, като южните му части(високите места на Стара планина) се разполагат в Планинския климатичен район. Климатът е умерено – континентален и се характеризира със сравнително мека зима, закъсняваща къса пролет, прохладно лято и приятна продължителна есен без мъгли.
Тетевенският район е с богат горски фонд. В геоботаническо отношение територията на общината попада в Златишко – Тетевенския район на Централнобалканския окръг от Илирийската (Балканската) провинция на Европейската широколистна област. Вертикалната зоналност на горските съобщества има следната структура: в ниската част преобладават дъбовите гори, които във височина преминават постепенно в габърово-горуновия пояс. След тях започва буковия пояс, който заема най-голяма площ, а горната граница на гората по северния склон на Тетевенска планина се формира от вековни иглолистни гори доминирани от бяла мура и смърч.Наличието на иглолистен пояс формиращ горната граница на гората излиза извън рамките на общата закономерност за Стара планина, при която в по-голямата й част буковите гори формират границата на гората. Тук се намира най-широкият пояс букови гори в България. На територията на региона има естествени и изкуствено създадени находища от иглолистни видове - смърч, ела, бяла мура. Царичина е единствения резерват на рядко срещащата се в Европа бяла мура. Поради здраво вкореняване на дърветата, муровата гора е устойчива на лавини и ветрове. Срещат се находища от дъб, габър, липа, явор, орех, дрян, леска и други.
Територията на общината е богата на лечебни растения и билки. През 2002 г. с помощта на Сдружение “ЦУРОТ” бе направено проучване на видовия състав и количествата на диворастящи лечебни растения (плодове и билки) за земите стопанисвани от общината. Това са 220 вида диворастящи билки и др. Лечебни растения, от които 71 вида имат ресурсно значение – бъз нисък, червен глог, глухарче, обикновен дрян, бяла ела, жълт кантарион, иглика, киселец, влакнеста къпина, дълголиста мента, малина, орлова папрат, шипка храсталачна, горска ягода, обикновен габър, обикновен бук.
Горите в района предлагат приятна среда за туризъм и отдих - пешеходни разходки, ловуване, събиране на диви плодове, билки и гъби. През зимата тук има много добри условия за ски в областта на хижите Вежен, Бенковски, Васильов и Хайдушка песен. По река Бели Вит и нейните притоци има отлични условия за риболов и плаж през лятото. Красивите скални образувания край Тетевен предлагат добри условия за алпинизъм.
Животинският свят е многочислен и разнообразен. В Централен Балкан се опазват 21 световно застрашени вида гръбначни животни. Те, заедно с останалите консервационно значими гръбначни животни, са общо 80. От безгръбначните животни в Парка живеят 19 световно застрашени вида – бръмбар гъсеничар, аполонова пеперуда, българска еребия, родопска сенница, лилава върбова пеперуда, седефка и др. В Парка се срещат 59 вида бозайници / 66% от видовете в България /, 14 вида влечуги (40% от срещаните в страната), 123 вида гнездящи птици (45% от видовете в страната), 8 вида земноводни (50% от тези в страната). Тук са установени и 70% от безгръбначните животни, срещани в България – 2387 вида и подвида, обхващащи 261 редки вида, 168 ентемита, 108 реликта, 36 вида, включени в световни и европейски списъци на застрашени видове и 10 вида, защитени в България.
Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом. Срещат се стада от диви свине и сърни. Има мечки, лисици, зайци, таралежи. От птиците по-редки са орлите и соколите. Национален парк “Централен Балкан” е от световно значение за царския орел. Тук се срещат 3 от установените за страната 4 биомно ограничени вида – пъстрогуша завирушка (Prunella collaris), скалолазка (Tichodroma muraria) и жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus).
Централен Балкан е най-важното място в страната за 15 вида птици, гнездящи тук в много плътна популация или относително добра численост: скален орел (Aquila chrysaetos), червеношипа ветрушка (Falco tinnunculus), планински кеклик (Alectoris graecal), бухал (Bubo bubo), червеногръдка (Eritacus rebecula) , черногушо ливадарче (Saxicola torquata), пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis), кос (T.merula), поен дрозд (T.philomelos), имелов дрозд (T.viscivorus), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), жълтоглаво кралче (Regulus regulus), син синигер (Parus caeruleus), обикновена чинка (Fringilla coelebs). На територията на парка се срещат още 7 вида, гнездящи в международно значими количества като белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), сивия кълвач (Picus canus) и др. Паркът е едно от местата с най-голямо значение в България и за хвойновия дрозд (Turdus pilaris). В чистите водите в реките и притоците им се въди мряна, клен, пъстърва и други.