ЗА КАРЛОВСКИ РАЙОН
Карловски район заема котловина, оградена от най-високата част на Стара планина (Троянския Балкан и Калоферския Балкан) на север, Същинска Средна гора на югоизток и планинския праг Козница на запад. Част от територията на района е равнинна и хълмиста с надморска височина от 260 м при
гр.Баня до 500 м в северозападните и източните участъци.
Климатът е преходноконтинентален, в сравнение с другите подбалкански полета - по-мек и по-топъл. Планинският масив от север е преграда за студените ветрове, а лъкатушещите дефилета и клисури, в съчетание с ниската планинска ограда от юг и широкия излаз на
река Стряма, са естествен регулатор на въздушните течения.
Южните склонове на Стара планина в рамките на района са оголени и само малка част от тях е покрита с високостеблени гори. Най-голямо разпространение имат букът и изкуствените борови насаждения. По-често се срещат леската, глогът, чашкодрянът и шипката. Среща се и габър, дъб, дрян и храсти. Билото на планината е покрито с богата тревиста растителност, която образува обширни високопланински пасища. От културните растения в Карловски район добре виреят маслодайната роза, лавандулата и ментата.
Котловината и оградните й части не се отличават с особено разнообразие по отношение на животинския свят. Наред с дивата свиня и сърната в по-недостъпните места и в резерватите се срещат еленът и дивата коза. Значителна е популацията на чакала и лисицата. От пернатите най-разпространени са яребицата и кекликът. Реките в миналото са изобилствали от риба, но днес тя е в твърде ограничени количества. Все още се срещат пъстърва, мряна и кефал, а в изкуствените водоеми - шаран и толстолоб.
