Върху площ от 716 км2 Националният парк опазва първични местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, саморегулиращи се екосистеми с изключително биологично разнообразие и световно значение за науката и културата. Тук ще видите вековни букови гори, прорязани от шеметни водопади и дълбоки каньони, просторни билни пасища и низ от сурови върхове, сред които и най-високият в Стара планина - връх Ботев.

   Впечатляващото растително разнообразие и високият ендемизъм са сред уникалните характеристики на Централен Балкан. Установени са 2337 вида и подвида растения, сред тях 1900 вида и подвида висши, 188 вида водорасли, 229 вида мъхове, 15 вида папрати. Това е повече от половината от флората на България. В защитената територия се срещат 9 вида локални, 10 вида български и 67 вида балкански ендемични растения. Буковите гори в Парка, заедно с непосредствено близките до него, заемат около 60 000 ха и представляват най-обширните и най-компактни, относително неповлияни от човешката дейност, букови масиви в Европа.

   Разнообразният релеф осигурява многообразие на животинския свят. Паркът е с глобално значение за опазването на 19 вида безгръбначни и 21 световно застрашени вида гръбначни животни. В територията на Централен Балкан (0.6% от площта на страната) се съхраняват 66% от бозайниците, 40% от влечугите, 45% от гнездящите птици, 50% от земноводните, 70% от безгръбначните животни, което го превръща в своеобразен биологичен 'резервоар' за България.
   Привлечени от величествените пейзажи, богатството и красотата на Балкана, от стари времена и до днес хората свързват съдбата си с планината, ползват нейните ресурси, търсят в лоното й отмора и прилив на нови сили. Паркът е любимо място за туристи и природолюбители. Магията на дивия свят привлича с магнетична сила всеки, който веднъж е почувствал вълшебната му сила.